МФ започва цялостен "ремонт" на Закона за хазарта

Министерството на финансите (МФ) започва цялостен "ремонт" на Закона за хазарта. Това обяви зам.-министърът на финансите Людмила Петкова на заседанието на бюджетната комисия във вторник, която прие нови промени в закона при гласуването на второ четене на Бюджет 2026. Те предвиждат лицензиране на т.н. афилиейт оператори (посредници, които привличат играчи към сайтовете за залози, б. р.), както и забрана на платежните операции към нелегалните хазартни сайтове.

"Започваме работа по цялостен преглед на Закона за хазарта. Причината е, че редовно поправки в него се правят между първо и второ четене на други закони и след това години са нужни, за да се поправят последиците от неточностите", заяви Петкова.

Именно с аргумента, че "взети решения в последната минута не можем с години да ги оправим", Петкова аргументира защо министерството не може да подкрепи предложенията на опозицията от "Демократична България" за рязко вдигане на облагането на хазарта и "Продължаваме промяната" - за почти пълна забрана на рекламата.

Мартин Димитров, Владислав Панев и други депутати от "Демократична България" предложиха основната такса за онлайн залаганията, тотото, лотарията и спортните заложи да се вдигне с 50% - от 20% на 30% върху разликата между направените залози и изплатените печалби. Те предложиха и двойно вдигане на еднократните такси при лицензирането.

"По-високият размер на таксите ще осигури по-справедлив принос на организаторите (на хазартни игри, б. р.) към публичните приходи и към ресурсите, необходими за регулиране, контрол и ограничаване на социалните и здравните вреди, свързани с хазарта", гласят мотивите на ДБ. "По принцип сме за ниски данъци, но не и за хазарта, тъй като искаме да ограничим хазарта. Почти на всеки ъгъл има казино (игрална зала, б. р.)", коментира Мартин Димитров.

"Предложението за увеличаване на таксата на пръв поглед звучи много добре, но реалният ефект от мярката ще бъде прехвърлянето на играчи от легалния към нелегалния пазар. Делът на сивия сектор в хазарта в момента е около 40%. Таксата от 20% е европейски балансиран стандарт. Повечето държави прилагат такса от 20% или 25%. Всяко вдигане на облагането на хазарта води до увеличаване на сивия сектор. Затова мерките (за увеличаване на събираемостта, б. р.) трябва да са преди увеличаване на облагането", отговори Людмила Петкова.

В момента облагането на хазарта през разликата между събраните залози и изплатените печалби дава сериозни възможности за заобикаляне и злоупотреби. Причината е, че се измислят схеми, през които се завишават изплатените печалби и така се дължи значително по-ниска такса. Най-известната схема е с т.н. "бонуси", които се дават безплатно на играчите, за да залагат. През нея изтичат стотици милиони евро от бюджета годишно, а още през март 2023 г. тогавашният министър Росица Велкова обяви, че е изготвила законови промени за забрана на бонусите, но те не се случиха заради честните смени на властта. Освен това няколко поредни правителства мистериозно отказват да приемат написаната и публикувана за обществено обсъждане още през август 2024 г. наредба за изсветляването на бонусите и декларирането пред Националната агенция за приходите (НАП) на истинските обороти в хазарта. 

Затлачени са поне още 4 наредби в хазарта, което на практика саботира приетите през 2024 г. ключови промени в закона, защото без наредбите законът на практика не работи. Така над 2 години по-късно все още липсват наредбите, които трябваше да регламентират хората, получаващи социални помощи, да не бъдат допускани до залагания, да разпишат лимитите за максимален престой на интернет страници за онлайн залагания, максимална загуба за определени периоди, както и максимален размер на залозите за определени видове хазартни игри и определени часови диапазони. За играчите под 24-годишна възраст въпросните стойности трябваше да бъдат намалени. Служебният кабинет "Гюров", след огромно закъснение от предходните правителства, публикува за обществено обсъждане през март 2026 г. дългоочакваната наредба за лечение на хазартна зависимост, но на този етап и тя е в небитието.

След промените през май 2024 г. остана разрешена частично хазартната реклама на билбордове, но вече почти две години се бавят промените в Наредбата за правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстояние по чл. 44 от Закона за хазарта, така че да се спазват отстоянията на тези билбордове от училища, детски градини т. н., алармира депутатът от "Продължаваме промяната" Венко Сабрутев.

"Настояваме за забрана на рекламата на хазарт вътре в градовете. В момента тя е превзела градовете. Хазартът води до бедност. През 2024 г. приехме забрана на рекламата в телевизията, радиото, интернет, но виждаме, че тя не работи. Хазартните оператори рекламират пред очите на нашите деца и намират начини за заобикаляне на забраната. А НАП е с широко затворени очи. Това, което виждаме навсякъде, са заложни къщи, бързи кредити и пунктове за залози, като в тях могат да влизат и непълнолетни", каза Венко Сабрутев, който предложи почти пълна забрана на рекламата на хазарт, с изключение на тотото.

Основният проблем с рекламата на хазарт е в онлайн пространството, отговори Людмила Петкова, но от НАП твърдят, че там тя се контролира много по-трудно.

Контролът върху хазарта у нас в момента е възложен на дирекция в НАП. Това стана след закриването на Държавната комисия по хазарта заради мащабния скандал, свързан с невнесени 559 млн. лв. хазартни такси от частните лотарии на бизнесмена Васил Божков. По случая още се водят дела и се чака тълкувателно решение на Върховния административен съд.

Откакто контролът върху сектора се прехвърли към НАП, обществото не получава активна отчетност нито за това кой оглавява дирекцията по хазарта, нито какви данъци и такси се събират, нито какво се случва със сектора, обхващащ огромен дял от българската икономика. Преди около месец Владислав Панев от ДБ алармира, че в НАП се готви назначение на ръководен кадър, свързван с хазартна фирма, като до момента от МФ официално нито са потвърдили, нито са отрекли информацията за назначението.